Като глух петел, захлупен от ъгъла на саможертвеното си нищожество,
докато "Мъжкарят" чука възлюбената му...


Заранта огласяваше нормалност.
Прочетох думи и.. нещо трепна.
потеглих  закрит, мислейки че няма да ме стигнат.
 Но мислите хвърчаха- тропаха в едно с прехвърчащия бод на мраза,
преодолявайки вертикалните обременителни линии на човешките спомени.

Ясно. Всичко е нормално.
Животът разбърка мъртвешкото съществуване.

Денят го вече няма.
Защо ме сети той за...

Явно, утре пак започва.

Дано е влюбена.
Дано е щастлива.

Тихи, усмихнати сълзи от далечна тъга.

http://www.youtube.com/watch?v=i3VRqcTDxgA&feature=related